София, моя любов

тук трябваше да падне
атомната бомба
за да се влюбим
и после
да те забравя

Advertisements

***
вятърът връзва обувките ми
все още съм дете
все още думите ми
приличат на обещание
което времето ще сбъдне
но от бъдещето ми
се чуват гласове
на хора които не познавам
но които
ще погреба

щастие: redux

на върха на копието
забито в гърба ми
свободата сънува
че ме прегръщаш
отново

молитва

нищото преследва светлината
през тесните коридори
които думите ни дълбаят в облаците
дъждът е топъл
но никой не отговаря

саломе

лицето ти потъва
зад последния воал от светлина
който лампата спуска
като прозрачна завеса
пред очите на нетърпеливата публика
която вече се е покатерила на сцената
за да наблюдава отблизо
как актьорите се преобличат
и всички чакат
някой да посегне пръв
за да му отрежат ръката