събуди ме когато пристигнем

всяка посока
е движение

скорост
без засилка и сезони

недостижим и отвесен
жест
репетиран и забравен
преди първия сън

Advertisements

раждането на трагедията

локвите пълзят по улицата
на глутници

бяло копито
се поклаща над водата
в която всичко ще потъне

примката е конник
който препуска на място

ешафодът в небето
гори

преписано

сърце кажи кръст
въжета стани
струя
кожени насекоми

прегърни сол
цъфтящи отблясъци
‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ­бял шум

и храчи
докато не повърнеш

в оставеното
помни ме
притаен над връх
който никога няма да стигна

*
раят е просто
поредната буря в ада

облаци преливат под земята
в небе от корени и пръст
кал залива изгрева
минути преди сътворението

плувам в тъмнина

докато смъртта прохожда
дъждът отмива
всяко присъствие