блудният син

 

брат ми избяга

и се опита да вземе

дома ни със себе си

искаше да го превърне

в храна за кучето в човека

във време за умиращия –

часове самота

в компанията на тяло

което не кърви

 

той ни остави

с по-груби ръце

които за три дни

изкопаха гроба

който ще очаква

цял живот

 

и вярвам

че ако се върне

той ще е сянката

на това

което изгубихме в калта

кръстопът –

права

начертана върху

скъсан лист

миризмата на изгоряло

се намести между ребрата ми

 

цапахме тавана

мислейки

че жегата ще го пропука

и ще видим

че и навън

е нощ

да се скриеш от потопа

 

да отвориш чадър

в къща без покрив

и да чакаш

снега

диалогът приключва

 

не забравяй

че потта ми кипи

когато ме сънуваш

 

това не е спомен

а вечност

признанието

(на св. йоан кръстител)

 

вече и аз практикувам

викане в празна стая –

медитация

за умрелите през зимата

още една форма на близост

която практикуваме с отворени очи

 

възглавницата е обща

като сълзите по нея –

меки стъкла

които трудно преглъщам

когато я чистя

с езика ти